- Nanoil продукти
- Масла
- Серуми за лице
- Маски за коса
- Шампоани
- Балсами за коса
- Стилизиране на коса
- Тест за порьозност на косата
- Blog
- Контакт
Последните двеста години са наистина изключителни, що се отнася до историята на фризьорството. Въпреки че през този период са се появили различни нови тенденции в прическите, много фризьори все още остават вдъхновени от прическите на миналите епохи. Знаете ли какви тенденции в прическите са властвали през 19-ти век? Или какви прически са били на мода преди няколко десетки години?
В интерес на истината, от все време хората се възползват от всички налични процедури за коса, за да подстригват, връзват и стилизират косите си. В началото тази практика е повлияна по-специално от комфорта, но по-късно се свързва с културни и социални конвенции.
Определено прическите, признати за модерни през 19-ти и 20-ти век, са отклонение от пищността и богатството. Става въпрос за голямо завръщане към естествената визия. Бароковите перуки могат да се разглеждат само като елемент от театралната собственост. Вместо тях, хората отново са започнали да търсят вдъхновение и да анализират какви прически са били модерни в древността. Въпреки това, заедно с напредъка и културните промени, са се появили и нови тенденции в прическите. Всичко това прави фризьорството от 19-ти и 20-ти век невероятно разнообразно.
Историята на фризьорството от 19-ти и 20-ти век завърта цикъла. Точно поради тази причина съвременността започва с връщането към древните прически, особено римските. Това обаче не е единствената характерна тенденция, тъй като през 19-ти век е имало и по-дълги и по-декоративни прически.
Като цяло, тогава хората са предпочитали късата коса и изправените прически. Косата на пластове се е смятала за модерна и в повечето случаи тази прическа била изправена, с цел да се избегне наличието на обем. За да постигнат тази цел, хората са използвали масла за коса. Струва си да се разбере, че след Френската революция са съществували брой видове на къси прически:
Този тип прически от 19-ти век, вдъхновени от римските императори, са били къси, удобни за носене и много новаторски за онези времена, но за съжаление не оцеляват за дълго.
С времето жените отново започват да пускат косите си дълги, за да продължат да носят по-ефектни и женствени прически. Отново дългата коса се оказва модерна - първо до раменете и след това до кръста.
Хората са се опитвали по някакъв начин да стилизират косата със средна дължина, която растяла отново. И тогава се появява модата на характерните къдрици около лицето. Често такива прически са вървяли с кокове (първо по-ниски, по-късно и по-високи). Друга модерна прическа от онези времена е била вдъхновена от формата на лъка на Аполон. Непокорните кичури са били опитомени с помощта на ленти и различни аксесоари за коса.
Интересен факт: През това време, носенето на пусната коса се е смятало за сериозен гаф.
Някои жени са решавали да носят по-обемни прически от дълга коса, което всъщност е характерно и за втората половина на 19-ти век. Това са били предимно пищни и големи къдрици, които са били стилизирани или във високи кокове, или дори, по-често, внушителни плитки.
В онази епоха собственикът на най-дългата коса е била императрица Елизабет Баварска, чиито гъсти къдрици стигали до пода. За косата й се носят легенди. Една от тях казва, че камериерките са получавали обезщетение за неприятната работа, която имали, докато сресвали косата на Елизабет, която ги удряла с огледало при всяко оскубване.
Фризьорското изкуство на 20-ти век все още ли зависело от къдренето и сплитането на дълга коса? Не винаги. Този век е период, пълен с промени както във външния вид на жените, така и в прическите. Начинът, по който жените са стилизирали косата си, съответствало на определена позиция в обществото, преобладаващите тенденции от онова време и социалните промени.
Истината е, че едва през 1900 г. на жените се е разрешавало да разкриват ушите и врата си, което се е избягвало в предишните епохи. По това време жените започват да се борят за правата си и някои суфражисти са били достатъчно смели да подстрижат косата си до раменете.
През първото десетилетие на 20-ти век разпознаваеми са били късите прически, често стигащи до нивото на ушите, които са се носили с широка лента. Тази тенденция става популярна благодарение на известната театрална актриса Ева Лавалиер. Авторът на тази прическа е полски фризьор, работещ във Франция - Антони Чиерпликовски.
Не по-рано от началото на 20-ти век се появяват и първите продукти за оформяне на косата. Също така сешоарите набират популярност.
Истинската мания по късите коси бумува през 20-те години. Жените започват да се подстригват късо. Освен това тъмните коси били по-популярна от русите.
Някои хора са се вдъхновявали от типичната за La Garçonne прическаот романа на Виктор Маргьорит с къс бретон и обръснат врат. Други искали да приличат на Коко Шанел, която въвежда прическа в стил паж, която идеално се вписвала в мъжествения стил, който тогава бил наистина модерен. В някои словесни региони този стил се наричал също 'flapper'.
Друга тенденция в прическите от онези времена е прическата Eton Boys, която може да се опише като къса, обръсната по врата, със странична пътека и гладко сресана назад коса, точно както всички момчета, принадлежащи към елитния английски колеж Eton, са носели.
Десетилетие по-късно късата коса вече не се считала за модерна. По-женствените прически били приети от мнозинството, което означавало дълга коса, носена свободно. Тъмната коса била заменена от нежни руси кичури. Най-предпочитаният цвят на косата през това десетилетие било платинено русото.
Прическите от 30-те години са класика, която съществува и днес. Деликатните вълни и къдрици отбелязвали своето завръщане и лесно се забелязвали както на къси, така и на по-дълги коси, които често се появяват в модата на прическите боб. Задължителният елемент на прическата на това десетилетие било страничната пътека. Други две модни тенденции били така наречените пръстови вълни (името идва от метода, използван за оформяне на тази прическа; мокрите кичури се навивали през пръстите и се защипвали с фиби) и вълнообразния боб, достигащ до нивото на ушите.
Това е времето на прическите за дълга коса. Десетилетието, засегнато от Втората световна война, било, въпреки външния вид, време, пълно с елегантност и женствени прически, които постепенно ставали все по-желани.
Доста популярни били например холивудските къдрици, подскачащи и в контролирана бъркотия, създадени с помощта на ролки или маша за коса. Косата била или прибрана зад ушите, или прибрана настрани, често закрепена с ленти. Самият аксесоар за коса е използван за създаването на тази изключително популярна през 40-те години пин-ъп прическа - коса, подредена в завъртян с ролки кок.
Някъде в средата на 20-ти век бавното диференциране на стиловете става по-разпознаваемо. Прическите от 50-те години на миналия век не изглеждали подобни, въпреки че някои характерни тенденции във фризьорството от този период все още били лесни за забелязване, включително косата с дължина до раменете, заедно с небрежното подстригване и нестихваща любов към къдриците.
Иконите, които жените от това десетилетие следвали, били Одри Хепбърн и Мерилин Монро, които всъщност представят два напълно различни стила. И до ден днешен къдриците на Мерилин Монрос в много женствени руси нюанси се считат за най-популярната прическа на 50-те години.
60-те години са времето, вдъхновено от Бриджит Бардо, която носела висока опашка, оформена от разрошена и небрежно вързана коса.
Това е и периодът, когато съществуващият образ на красива жена е предефиниран в полза на по-дръзките прически. Сресването назад се оказа модерно (особено оформянето на сресана назад коса в кок) и стилът с големи размери, за да се придаде правилният, почти огромен, обем на косата.
Друг модерен аксесоар от 60-те години била широката лента за глава, поставена в средата на главата. Благодарение на това сресаната назад и голяма коса била подчертана по-добре. Накратко, косата била сресана назад и завършена с изпъкнали краища на косата. Бретона е било поредното нещо, което е трябвало да имате, и най-добре било, ако е изправен.
Дългата коса била на мода за поредно десетилетие, но постепенно се завръщала модата и на по-правата и гладка коса. Бретона също променил формата си, носейки се странично. За жените от онова време също било характерно да разкриват по-охотно челата си. Понякога връзвали бретона си назад. Най-модерните прически на това десетилетие са вдъхновени предимно от филма „Ангелите на Чарли“. Също така някои елементи от много естествения хипи стил представлявали вдъхновение за прическите от 70-те години.
През 70-те години на 20-ти век, боядисването на косата става популярно. Хората търсели техники, които им позволявали да придадат на косата си желания платинен нюанс. Боядисването на косата станало широко разпространено поради достъпността на прости фризьорски техники, както и достъпните цени на продуктите за стилизиране на косата.
Най-голямата мания във фризьорството започва през 80-те години. Краят на 20-ти век изненадва с причудливи прически, на които днес често се смеем. Тогава на мода били изключително обемните и сресани назад коси. По-късно сресването назад се ограничава само до горната част на косата, за да се съчетае с права коса, падаща каскадно по раменете - така наречения Мълет. Също така, перм и късите, асиметрични прически са се носили охотно през 80-те години. Най-важната разлика между тях и днешните асиметрични прически е липсата на хармония.
Трудно е да се намери само една прическа, която е била най-популярна през последното десетилетие на 20-ти век. Безспорно, това е било времето на смесените стилове. Нямало никакви показатели по отношение на прическите, дължината на косата или цвета й, които всъщност продължават и досега. Очевидно тази липса на ясно дефиниран стил била повлияна от политическите промени, благодарение на които сме си върнали свободата, и по отношение на външния вид.
Така завършва нашето пътешествие из историята на фризьорството.
Коментари: #0