- Nanoil продукти
- Масла
- Серуми за лице
- Маски за коса
- Шампоани
- Балсами за коса
- Стилизиране на коса
- Тест за порьозност на косата
- Blog
- Контакт
Какви прически са преобладавали света на фризьорството преди хиляда години? Малко хора, главно тези, които се интересуват от самата тема, имат познания за това, защото обикновено не се замисляме как хората са се грижили за косите си през Средновековието или какви прически са били модерни през Барока. Въпреки това си струва да научите няколко факта за историята на фризьорството и тенденциите на отминалите епохи - в крайна сметка това е безкраен източник на вдъхновение.
Може да се каже, че фризьорството, изобразено в широкия му смисъл, възниква именно заедно с първата поява на човека на Земята. В най-примитивния си вариант, фризьорството зависело от подстригване на твърде дълга и изтъняла коса, често с помощта на тъпи инструменти. Тази практика изисквала време, за да се развие и за да се възприеме най-накрая като вид изкуство.
Средновековието и ранномодерният период са две исторически епохи, през които модата е претърпяла промени почти през всеки век, но най-значимото развитие в областта на фризьорството се забелязва след края на Средновековието. Това е времето на огромно и необикновено разнообразие по отношение на прическите и грижите за косата, въпреки че познанията ни по този въпрос не надхвърлят това, което е запазено в различни исторически източници. Насладете се на следното пътуване през историята на фризьорството.
Докато изследваме историята на фризьорството, си струва да разберем, че през Средновековието духовността е била призната за много по-важна от самия човек. Така най-желани са били скромните прически, тъй като грижата за себе си се е възприемала като проява на суета, която не се е приемала от обществото. Не е трудно да се досетите, че през този период развитието на фризьорското изкуство значително се забава.
Самата скромност очевидно е отразена в средновековните прически. Преобладаващата тенденция от онези времена е била руса или светло червена коса. По принцип младите момичета са можели да носят косата си пусната, но възрастните жени е трябвало да си крият косата под подходящи шапки. Интересното е, че за да направят тялото си по-стройно, жените премахвали частта от косата, която започвала от линията на челото, стигайки почти до върха на главата. Искали са да подчертаят високото чело.
Начинът, по който косата е била сплетена под шапката, не е бил от особено значение. Най-важен е бил комфортът. Най-популярна е била централния път на косата, придружен с стегнати прически отзад на главата, подобно на начина, по който се правят днешните плитки. Въпреки това, понякога може да се забележи дълга, вълниста, разпусната коса, носена под воалите, прикрепени към уплътнението. И все пак носенето на разпуснати коси без украса било разрешено само на по-малките момичета и моми.
Що се отнася до мъжете, средновековните прически са изглеждали малко по-различно. Истината е, че мъжете имали повече свобода, което се е забелязвало ясно поради непокритите глави. И все пак, всички видове шапки - включително шлемове, особено когато говорим за рицари – са били много популярни. Говорейки за най-популярните мъжки прически през средновековието, можем да различим два вида прически:
Това, което е наистина интересно са средновековните мъже, които обръщали по-голямо внимание на грижата за косата, отколкото жените. Тази тенденция се отнася особено за рицарите, които прекарвали дълги часове в грижа за косата си, като използвали само продукти от естествен произход, като например растителни масла.
В ежедневието, мъжете поддържали косата си добре оформена, като носели мрежи за коса, на нивото на раменете. Това решение е имало своите предимства, защото шлемът, закрепен върху него, не бил прищипвал врата толкова много по такава прическа. За специални поводи мъжете са си връзвали косите на усукани кичури, подредени над врата и раменете. Освен това, тази прическа често са я покривали с яйчен белтък, за да придаде блясък и да фиксира косата. Голям проблем обаче се появява при разресването на такава коса. В крайна сметка, хигиената не е била най-силната черта на средновековните хора.
Някои хора казват, че Средновековието значително забавило развитието на фризьорството и значително заслабило значението на правилната прическа. Има зрънце истина в това твърдение, особено когато осъзнаем, че косата може да бъде оставена непокрита и стилизирана едва през ранния модерен период. Въпреки това, докато обсъждаме темата за фризьорството, по-добре е тази историческа епоха да се раздели на съответните литературни епохи, тъй като заедно с културните промени се появявт и промените в модата и фризьорството.
Ренесансът може да се опише като възраждането на фризьорското изкуство, което най-накрая успява да избяга от строгостта на средновековието. През този период хората започват да обръщат по-голямо внимание на вида на косата си и това благоприятства създаването на нови прически.
Идеалът е предефиниран и оттогава нататък ренесансовата красота се свързва с дълга, златиста, добре стилизирана коса. Разбира се, не всяка жена е имала късмета да има естествено златиста коса и това е начинът, по който естествените методи за обезцветяване на косата са били разработени. Хората са измисляли различни техники, и те включват използването на изрусяващата сила на слънцето и морската вода, както и изплаквателите и бои на билкова основа.
Началото на ренесансовото фризьорство може да се опише като мозайка от средновековни тенденции и предефиниране на популярните в древността прически. Затова, по това време, властвало високото чело, така че и жените, и мъжете бръснели слепоочията си и премахвали бретона. Освен това, хората са знаели какви прически са били модерни в древността и не са се страхували да посегнат към древногръцката и римската мода. Самите фризьорски тенденции на прилежно стилизираните прически са вдъхновявали ренесансовите хора. Ето защо, естествено изглеждащата и старателно оформена коса отново се оказва привлекателна.
Най-популярната прическа от епохата на Ренесанса е изправената коса, със централна пътека, с две плитки, тип овнешки рога, оформени от всяка страна на главата. Тази прическа, с овнешки рога, е била сплетена с помощта на множество тънки телове и карфици, както и изискани мрежи за коса или воали (които придобиват популярност по-късно). Друга доста подобна ренесансова прическа изниква благодарение на един от майсторите във фризьорството: две ролки за коса във формата на сърце, украсени с малка шапка и мрежа за коса, направена например от перли.
Много хора възприемат барока като една от най-лудите епохи по отношение на фризьорството. В края на краищата това е била епохата, характеризираща се с най-високите, най-големите и най-мистериозно сплетените прически. Някои от тях са приличали на малки кули, които всъщност не е било възможно да се направят само с естествен косъм. Богатството и блясъкът са били най-важни и тази тенденция е била най-силна във Франция. Колкото по напред в барока, толкова по-високи прическите. И именно тази тенденция в ренесансовото фризьорство е отправната точка на носенето на перуки.
Първите, които са носели перуки, са били мъжете. Тази тенденция се появява благодарение на Крал Луи XIV от Франция, който е използвал изкуствена коса, за да скрие плешивостта си. Подредени на дълги, свободни кичури, перуките стават признати за символ на достойнство - мъжете са ги възприемали като задължителен елемент от облеклото, въпреки че са били изключително тежки и неудобни.
По отношение на дамската мода, това са били високите и силно орнаментирани перуки, които са се смятали за модерни и са претърпели много еволюции. В повечето случаи те са били използвани замяна на прически, които са били трудни за правене само с естествена коса. Първоначално перуките са били доста малки и украсени с аксесоари, изработени от муселин, дантела и панделки с телена рамка, известна като Фонтанж. С течение на времето женските перуки от бароковата епоха започват да се оголемяват, достигайки наистина огромни размери. Те са били закрепени върху специални пълнежи или телени рамки. Пищните къдрици и плитки вече не били достатъчни, затова хората започнали да украсяват перуките си според настроението, сезона и текущите събития. За целта хората са използвали пера, мрежи от тюл, кристали, фалшиви цветя и плодове, миниатюрни версии на различни предмети и други видове декорации, които са били вплетени в перуките.
Въпреки че бароковите перуки са изглеждали великолепно и са достигали наистина впечатляващи размери, те не са били хигиенични. Не само, че са се носили почти всеки ден, бароковите перуки не са се почиствали, така че доста бързо са се превърщали в местообитание на въшки. Ето как малките златни чукчета, използвани за унищожаване на въшки, стават толкова популярни във Франция. Освен това, перуките не били удобни за носене – те пречели на свободното движение (дамите трябвало да се подпират със специални пръчки), влизането в превозни средства (често капаците на колите трябвало да се свалят), както и спането.
Поради факта, че бароковите прически са били почти невъзможни за правене – фризьорите е трябвало да работят на стълба за да стилизират прическите от високи перуки и декорирането им - професионалната фризьорска услуга станала търсена. По това време не е имало професионални салони, затова този вид услуга се е предлагала на клиентите по домовете.
Само последната фаза на барока, известна като рококо, е била призната като голямото завръщане към естествеността, въпреки че все още е била засегната от бароковата оценка за къдриците, декорациите и прическите като цяло. За щастие, хората рядко посягали към тези масивни перуки, тъй като прическите ставали все по-малко сложни. Хората започват да смятат разхлабените къдрици, падащи каскадно надолу по гърба за стилни. Също така, хората са се съсредоточавали повече върху как да се грижат за косата, за да я оставят да се регенерира след контакт с нехигиеничните перуки. И все пак, определено повече време и внимание се е отделяло на грижата за косата, спрямо сега.
Коментари: #0